• Търсене на имоти

Морската градина или Приморски парк е голям парк по брега на Черно море във Варна, България.

Тя е сред символите на града. Обявена е за произведение на парковото изкуство. На север Морската градина граничи с парка на държавно-правителствената резиденция Евксиноград. Тези два парка имат сравнително еднаква площ от около 820 дка. Разликата между тях е, че Морската градина се посещава от около половин милион души, а паркът на Евксиноград е за ползване само от президентството и правителството и се поддържа много по-добре.

В частта си край квартал „Бриз“ Морската градина е застроена с къщи, а в последно време – и с жилищни сгради, и тази част вече е обособена като квартал на града. В последните години се появяват апетити по изкупуване и застрояване на крайбрежната част на градината, която представлява сама по себе си природен феномен и придава неподражаем облик на целия Приморски парк на Варна.


История
До средата на XIX век районът на Морската градина е бил голо поле, извън крепостните очертания на града, с няколко кавака, под които пладнува махленският добитък. Само в района на Военноморския музей (тогава Ени куле табия) има лозя и малка градина, наречена Кървавата градина (Канлъ бахча) заради убит в района градинар. Наблизо се намирали скотобойните на града. Под Пантеона имало френски гробища, където били погребани умрелите от холерата през 1854 г. френски войници, в съседство на старите градски гробища. Сметта от града се изхвърляла по морския бряг.

През пролетта на 1862 г. Хафъз Еюб, председател на местния търговски съвет, с подкрепата на мюлиазима (кмета) на града Халил ефенди и на турския комендант на града Саид паша, нарежда заграждането с плет от храсти на десетина декара за общинска градина (Белидие бахча). Тя представлявала зеленчукова градина в района на сегашния вход-колонада, като по-късно е разширена с още 4 декара, където се посаждат вишневи дръвчета и нови овошки, липи и кестени.
Скоро след Освобождението, през 1881 г., кметът на Варна Михаил Колони предлага да се създаде градска градина около театъра и приморски парк. Идеята му се възприема с присмех и недоверие от местния парламент, който отпуска незначителна сума за начинанието. Настойчивостта на кмета и част от обкръжението му обаче постепенно се увенчават с успех. Обособени са 26 декара парк и са засадени 130 дървета. Известният археолог Карел Шкорпил, който живее във Варна, кани по настояване на общината чешкия паркостроител Антон Новак, прославил се с изграждането на дворците Шьонбрун и Белведере във Виена. Архитектът взима присърце възложената му задача и мястото бързо е почистено, картографирано и са засадени първите редки растения.
Създаване на Морската градина, ок. 1920 г.
Входът на Морската градина, ок. 1950 г.
Морската градина през 1935 г.
От Лонгоза, Странджа, дори от Цариград и Средиземноморието са донасяни с каруци ценни дървесни и цветни видове. Сред тях са бряст, липа, кестен, ясен и други. През 1899 г. поради „голямата деятелност“ на Новак общината му построява къща край входа на Морската градина до сградата на радио Варна.
На 7 март 1897 г. общинският съвет решава да направи водоскок зад бюфета (на мястото на сегашното „Морско казино“). Постепенно морската градина нараства, а Варна се развива като курортен и балнеоложки център. През 1912 – 1913 г. са изградени няколко чешми и осветление по алеите. През 1908 г. е решено да се създаде алея на възрожденците. Издигнати са паметници на най-великите българи – Христо Ботев, Васил Левски, св. Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Стефан Караджа, Георги Бенковски, Панайот Волов, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Антим I, Петър Берон, Константин Фотинов, Васил Априлов, Петко Славейков, братя Миладинови, Гаврил Кръстевич и Тодор Икономов.

През 1906 г. започва строежът на една от най-известните забележителности на града – Аквариума (Морската биологична станция), днес Институт по рибни ресурси към ССА. През 1923 г. Варненската Градско-Общинска Приморска Градина носи названиет „СанСтефанска България“. [3] През 1928 г. в Морската градина вече функционират тенис корт и игрище. През 1950-те години в Морската градина намира своя съвременен дом Музеят на Военноморския флот. Днес, с името Военноморски музей, той е сред Стоте национални туристически обекта.

На 30 април 1961 г. е открита зоологическа градина. Първият ѝ обитател е мечокът Максим, подарен от моряците от ескадрения миноносец „Георги Димитров“. В преустроена сграда на армията се нанася Природо-научният музей на Варна. През 1968 г. е построена и астрономическата обсерватория. На входа на Морската градина след колонадата е изграден слънчев часовник, стилизирано изобразяващ излитащ лебед. В най-високата част на възрожденската алея през социализма е построен партиен паметник, наречен Пантеона, и създадена алея на загиналите антифашисти. Уникална е традицията за засаждане на иглолистни растения от руски космонавти, гостували на Варна. И днес край Пантеона расте дървото, засадено от първия български космонавт Георги Иванов. Първото дърво е засадено от първия космонавт Юри Гагарин.

Структура и обекти
Морската градина, ботаническият парк в Балчик и ботаническата градина край Св. св. Константин и Елена са единствените изкуствени резервати за редки и защитени растения по морското крайбрежие на България. Уникалността на варненската морска градина идва от нейното естествено продължение към плажа и морето и плавното преливане на парковия с морския ландшафт. Огромно също е значението на Морската градина за опресняване и пречистване на въздуха на все по-увеличаващия се и урбанизиращ се град. На един варненец се пада по-малко от 1 m² зелена площ, докато през 1940 г., когато Варна е била добре озеленена, е имало по 14 m² паркови и озеленени площи.

В Морската градина има множество културни и природни забележителности, сред които най-посещавани са следните.

Алеи, паметници и др.
Алея „Кап. Георги Георгиев“ (крайбрежна)
Алея на олимпийските спортове, прославили Варна (панорамна)
Алея на Възраждането с паметници на Христо Ботев, Васил Левски, Отец Паисий, Митрополит Симеон, Васил Априлов, Хаджи Димитър, Петър Берон, Любен Каравелов, Петко Р. Славейков, Георги Бенковски, Георги С. Раковски, Гоце Делчев, Захари Стоянов и Пейо Яворов
Алея на космонавтите с паметници и дървета, засадени от Павел Беляев, Г. Т. Береговой, Алексей. Леонов, Валентина Терешкова, Валерий Биковски, Андриан Николаев, Алексей Елисеев, П. Попович, А. Губарев, Николай Рукавишников, Юрий Гагарин, Георги Иванов, Александър Александров, Г. Титов
Алея „Паметни за България места“ (плочи с пръст от паметни места в Сливен, Връх Шипка, Дряновски манастир, Карлово, Велики Преслав, Банско, Бяла черква, Шумен, Бяла, Русе, Свищов, с. Вардим (Свищовско), Козлодуй, Връх Вола, Плевен, Солун, Зографски манастир, Света гора-Атон, Плиска, Велико Търново, Оборище, Калофер и Сопот)
Паметник на Антон Новак
Паметник на Иван Вазов
Паметник на Николай Коперник
Паметник на граничаря
Паметник на украинските воини
Паметник на мичман Гаврил Порфирович Красюк
Арка-паметник „1700 години от приемане на християнството в Армения“
Пантеон (Паметник на загиналите борци против фашизма и капитализма от Варна и Варненски окръг през 1923 – 1944 г.)
Слънчев часовник
Фонтан „Жабките“
Фонтан на сирените
Ротонда в езерото с лодките
Скулптура с дракони (пред Плувен комплекс „Приморски“)
Учреждения, музеи и др.
Карин дом е разположен край Станчовата алея
Плажът пред Морската градина
Плажът пред Морската градина
Радио Варна
Център за деца със специални нужди „Карин дом“
Институт по метеорология и хидрология на БАН, Филиал Варна
Военноморски музей, в Стоте национални туристически обекта
Варненски природонаучен музей
Варненска обсерватория с планетариум
Зоологическа градина (Варна)
Аквариум
Делфинариум
Терариум
Алпинеум
Места за развлечения и спорт
Летен театър
Сцена на открито „Раковина“
Сцена на открито „Амфитеатър“
Хидропарк (на 3-та буна)
Морско казино
Комплекс „Детски кът“ с езеро
ОСК „Приморски парк“ (1 футболно, 1 волейболно, няколко тенис игрища)
Плувен комплекс „Приморски“ (1 закрит (в строеж),[4] 2 открити басейна; фитнес и спа център)
Trinity center (футболно, волейболно, баскетболно, хандбално игрище, игрища за бадминтон и футзал, тенис корт, зала за фехтовка)
Бобслей (отдавна неработещ и почти разрушен)
В Морската градина има изградени множество заведения и дискотеки, езеро с водни колела, водни пързалки и други увеселителни съоръжения.
© 2008 - 2022