10: Паниката от 1907
Чевъртата така наречена „Паника” за период от 34 години, Паниката от 1907 г. е задействана от обичайните заподозрени - свръхрастежа и спекулациите.
Стоковата борса се сгромолясва през март, а вторият срив през октомври води до масово теглене от банки и фондове, което от своя страна води до изнемогване на Националната Банка на Америка. Финансовото министерство, със значителната помощ на Джей Пи Морган и още няколко подбрани финансови институции започват състезание със обезценяването на националната валута. Вярата в пазара е възстановена през май 1908 г., а Конгресът приема закона на Алдрих-Вреланд, който създава Националната Монетарна Комисия. По-късно тя препоръчва създаването на Федералния Резерв в опит да създаде инструмент за предодвратяване или поне ограничаване на бъдещи кризи.
9: Грешката от декември - 1994
Позната още като Кризата на Песото, тя е предизвикана от новосформираното по това време мексиканско правителство, което опитвайки се чрез спешни реформи да поправи грешки на предишното правителство вади очи, вместо да изпише вежди.
Годината довела до „Грешката” е изпълнена с толкова бъркотии, че биха притеснили и най-храбрия и рисков инвеститор: бунт в Чиапас, слухове за корупция на най-високо правителствено ниво и две последователни убийства на политици. Новия президент след предсрочни избори, Ернесто Зедильо не видя друг избор от ситуацията освен деноминация на песото – ход, който накара всички пари в държавата буквално да отлетят. Това се случи толкова бързо и драматично, че почти коства новия пост на Зедильо.
8: Аржентинската икономическа Криза – 1999
80-те години на миналия век бяха трудно време за Аржентина: военна диктатура, Фолклендската криза (спор за остривите м/у Англия и Аржентина) и инфлация. Външния им дълг скочи до небето през 90-те и в комбинация с корупция доведе до неизбежна рецесия през 1999 г. Верни на себе си, инвеститорите изгубиха доверие в инвестиции в страната грабнаха си парите и избягаха, което доведе до колапс на банковата система и принуди правителството да замрази всички банкови сметки за цяла година. Последваха демонстрации, които прераснаха в бунтове и свалиха правителството на Фернандо да ла Руя. Следващите две правителства не успяха да овладеят ситуацията и огромен брой компании фалираха или стигнаха съвсем близо до фалита. Третото по ред правителство водено от Нестор Кирчнър най-накрая успя да стабилизира икономиката.
7: Хиперинфлацията в Германия 1918-1924
През 1914 г. обменният курс долар-марка е 1:4. През 1923 г. скочил до безумните 1:1 000 000. Принципно идеята да имаш толкова пари, че да трябва да ги носиш в кашони изглежда добра, но не и когато с тях не можеш да си купиш и парче хляб.
След Първата Световна Война, победителите решиха да накажат Германия за това, че я започнаха и наложиха репарации за изкупване на вината й. Германия нямаше ресурсите от земя, стоки или природни залежи, за да ги покрие и валутата й пое стремглаво надолу. Какво беше решението? Германия почна да печата валута докато произведе банкнота от 1 000 000 000 марки. Издадоха Рентенмарката през 1923 г. в опит да обузддаят инфлацията. Тя беше последвана от Райхмарката в 1924 г. и хиперинфлацията свърши.
6: Соук Ал-Манх -1982
Може ли нещо толкова просто като чек с отложено плащане да катурне цяла икономика? Никога не е токова просто, но е достатъчно вярно. Стоковата борса Соук Ал-Манх в Кувейт беше алтернатива на официалната борса и недотам легална. Легалната борса, контролирана от стари пари, обаче не беше достъпна за голяма част от инвеститорите и те започнаха да играят на Соук Ал-Манх. Акциите бяха търгувани чрез чекове с отложено плащане, което бързо създаде въздушни замъци. Постройки, които естествено се сгромолясаха отведнъж. Хиляди инвеститори се оказаха с лоши вземания следствие на тромавата система за документирне на плащанията. Сумата на въздушните пари достигна 94 млрд., пари които естествено никога не са съществували. Само две банки преживяха труса. Кувейтското правителство се намеси и едва беше започнало да нормализира нещата когато, през 1990г. Ирак нахлу в страната. В днешни дни обаче кувейтският динар е една от най-стабилните валути в света.
5: Черният понеделник – 1987
Защо понеделник октомври 19, 1987? Защо огромна стокова борса се срина? Как $ 500 милиона се изпариха във въздуха? Толкова години по-късно все още няма ясни отговори, най-вече защото имаше твърде малко признаци какво се задава. Независимо от причините световните борси бяха повалени: до края на октомври 1987 г., Австралийската борса падна с 41,8%, Канадската с 22,5%, Британската с 26,5%, а таз и в Хонг Конг 26,4 на сто. Една от теориите, обясняваща краха е навлизането на компютрите и моменталната търговия чрез програми на Уол Стрийт, но и тя е спорна. Независимо от причината, резултата беше много, много фалирали хора за много кратко време.
4: Руската финансова криза -1998
Корупцията, ниската производителност на труда, липсата на реформи, девалвацията на рублата и политическата нестабилност доведоха Русия до огромна финансова криза в края на миналия век. В добавка, като третия световен износител на петрол и газ Русия беше ударена дори по-силно. Когато чуждестранните инвеститори изнесоха парите си от страната, банките бяха толкова осакатени, че дори помощ от МВФ не им помогна особено. Кризата се разрасна и премина в страни като Чехия и Украйна и удари по индекса Дау Джоунс, който претърпя едно от най-значителните си падания в историята.
3: Източно-азиатската финансова Криза – 1997
Така нареченото „Азиатско икономическо чудо” се превърна в катастрофа през юли 1997 г., когато инвеститорите направиха това, което могат най-добре: загубиха доверие, главно във валутите. Високите производствени нива правеха азиатския пазар привлекателен, но когато Щатите понижиха нивата на търсене в опит да спрат собствената си рецесия, Азиатския пазар изжеднъж се оказа рисков. Последва ефекта на доминото, първо в Тайланд, а после Филипините, Хонг Конг, Малайзия и нататък задействайки безпрецедентна международна криза. Пазарите в Азия, дотогава радващи се на благополучие бяха пометени: спад от 75% в Тайланд, 23% в Хонг Конг (благодарение на Англия б.пр.) и 60% в Сингапур. Покрай тях не остана нито една световна борса, която да не загуби позиции.
2: Черният вторник – 1929
29 октомври, 1929, $10 млрд (около $95 в наши дни) се превърнаха в прах. В годините предшестващи тази черна дата Дау Джоунс превърна много мъже в милионери. Борсата се бе превърнала в хоби на много неначетени хора, незнаещи дори принципите на които се основава борсата. Те влагаха парите си в компании, за които не знаеха нищо (много от които пирамиди). Когато правителството се намеси в опит да озапти нещата и повиши лихвите настана масова паника. Инвеститори се опитваха да излязат независимо от загубите, но парите бяха илюзия. За нещастие банките също се бяха подлъгали да инвестират в стокови акции и в опита им за бягство много от тях фалираха или излязоха от позициите си едва живи. Държавата изпадна в Голямата Депресия и голяма част от света я последва. Война назряваше, защото беше единствения изход към икономически просперитет. Един от малцината, които се отърваха преди кризата да удари беше Джоузеф Кенеди, бащата на Джон и Робърт Кенеди. Можем само да си представим колко различен щеше да е политическия пейзаж в САЩ, ако това не се беше случило.
1: Петролната Криза – 1973
След като в продължение на години Запада изстискваше петролните запаси на Близкия Изток, членовете на ОПЕК поумняха. В средата на въоръжения конфликт между Израел и Сирия и Египет, ОПЕК реши да използва петрола като оръжие и наложи ембарго на страните подкрепящи Израел. Резултата - цените хвръкнаха до небето. Ембаргото продължи само 5 месеца, но последиците продължават и до днес. Членовете на ОПЕК осъзнаха мощта си. САЩ въведоха ограничение на скоростта от 90 км/ч в опит да пестят петрол, а през 1977 г. президента Картър създаде Министреството на Енергетиката, което веднага създаде Американския Стратегически Петролен Резерв – буфер във време на кризи.
Инфо източник: http://www.vsekiden.com/