Трудността при тази задача произтича от желанието на двамата инвеститори да изградят два отделни хотела в един имот, обединени в общите си части – ресторант, лоби, рецепция, с оглед по-ефективна експлоатация. Оттам и идеята двете тела да представляват частите на една единна форма. Асоциацията с планински върхове е подкрепена и от използваните материали на покрива – шингли от естествен камък. Естествено е масираното присъствие на бялата мазилка и дървото, като отличителен белег на местната архитектура. В интериора преобладават също естествени материали, дървени подове и обшивки, каменни плочи, керамика. Възможността да се реализира сграда с тази височина в град като Банско се дължи на местоположението. Теренът се намира в предимно производствената зона на града, по пътя за Добринище и в съседство с високата около 20 м сграда на бившия Завод за телефонна техника. В имота има много съществуващи дървета: главната алея е фланкирана от двете страни с по един ред високи борове, а групи от иглолистни и широколистни дървета са пръснати по цялата площадка. Ситуирането на сградите осигурява максимално запазване на съществуващата растителност.
В парцела се намира постройката на стара винарска изба, която ще бъде преустроена в комплекс от ресторант, винарна със зала за дегустации и покрит басейн. Високите тела е осъществена от ниска, частично вкопана в терена сграда, в която се намират главният вход и приемното фоайе с рецепция и администрация, ресторанта и кухнята с необходимите складови и оперативни помещения, помещения за ел. табло и хотелски складове, технически помещения.
Всички стаи и апартаменти в югозападното тяло обогатяват пластично плоските бели фасади. Материалът за парапетите е повече от неочакван – плетена ракита. Остъклени атриуми, ориентирани на северозапад, пронизват двете страни през петте нива. Вертикалната комуникация се осъществява с панорамни и сервизни асансьори. По една официална и една вътрешна стълба се осигурява евакуацията на хора от двете високи тела.