25/02/2010
Последният Общ градоустройствен план на Варна е разработен от екип на ТПО - Варна в края на 70 -те год. на миналия век (одобрен през 1981 г.). При неговото съставяне са отчитани изискванията на действащата по това време законова и подзаконова нормативна уредба, както и влиянието на социално-икономическите и инфраструктурни фактори, характерни за централизираната планова икономика.
В началото на 90-те години бяха приети следните закони:
Закон за устройство на територията;
Закон за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета;
Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за планово изграждане на населените места,
Закон за държавната и общинска собственост;
Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия;
Те имат съществено отражение върху териториалното и селищно устройство и развитието на населените места, което трябва да осигури равноправие между всички форми на собственост с подчертаване неприкосновеността на частната собственост, защита и баланс на интересите на всички участници в устройствения процес.
С възстановяването на частната собственост върху земеделската земя и реституцията на отчуждените и одържавени парцели и сгради, частната строителна инициатива във Варна получи значително развитие. Започна интензивно, макар и дисперсно жилищно строителство. Особено развитие получи строителството на хотели и хотелски комплекси, както в традиционните курортни зони - „Златни пясъци" и „Св.св. Константин и Елена", така и във вилните територии. Жилищното строителство се съсредоточи основно в "престижните" квартали и части на града и околностите му.
Икономическата стагнация в началото на преструктурирането на националната и в частност на варненската икономика доведоха до остър финансов дефицит в бюджетите на държавата и общината и до рязко спадане, а в някои случаи и прекратяване, на инвестициите в обществения сектор. Инвестиционните ресурси се насочиха за усвояване за други цели (предимно за жилища, офиси и магазини), за реализация на стратегически важни за Варна бъдещи трасета на транспортната инфраструктура ( общо 24 улични пробива). Отделни квартали започнаха да се пренаселват и преуплътняват с жилища и други сгради без това да е адекватно подсигурено с необходимите инженерни мрежи и системи. С особена сила това важи за териториите на североизток, прилежащи на морския бряг.
С частични изменения на отделни застроителни и регулационни планове постепенно бе разрушена предвижданата схема на социалната инфраструктура (основно от училища, детски градини и здравни заведения), без да бъде заместена от нова, адекватна на сегашните условия.Структурните изменения в икономиката и социалната сфера, в управлението на процесите, протичащи на територията имат отношение към развитието и устройствената проблематика на функционални системи като „Труд", „Обслужване" (Социални дейности и социален сервиз), „Отдих" и др. Ликвидацията на неефективни производства, продуктовото преструктуриране на други, появата на голям брой малки и средни предприятия, които имат специфични изисквания към обслужващата инфраструктура и др. доведоха до формиране на нови изисквания към функционирането и устройственото планиране на производствените зони. През последните години в средните и големите градове, включително и във Варна протичат процеси на непланирано (хаотично) „обрастване" на градските територии с производствени и складови обекти, бензиностанции, сервизи и др. Много от инвеститорите предпочитат да изграждат производствени мощности на „зелени терени", като избягват разполагане на нови производства в свободни фондове от съществуващи производствени зони.
В края на ХХ век новата геополитическа обстановка изведе на преден план възможността Варна да се превърне в основен транспортен, комуникационен и бизнес център в региона. От трасетата на европейските транспортни коридори, приети на Паневропейската транспортна конференция на остров Крит през 1993 г. през Варна преминава Еврокоридор 8 - Адриатическо море-Скопие-Варна-Черно море. Освен това Варна е важен възел за връзка на еврокоридора № 7 (река Дунав) с Черно море чрез жп и пътната връзка Варна - Русе.През втората половина на ХХ и началото на XXI век урбанизационните процеси все по-определено започват да се свързват със свободното време, с организирането на рекреацията и туризма. Консумирането на свободното време налага нови подходи в планирането на градовете и околоградските им територии, променя решително тяхната структура, предизвиква създаването на нови структури (селищни образувания), в които се реализира свободното време - вилните зони и курортните комплекси. Тази картина се проявява особено ясно и категорично във Варна и изпреварващо в сравнение с другите големи градове благодарение на разположението на града на морския бряг и отличните му рекреационно-туристически условия и ресурси.Следва да се отбележи, че Варна развива традиционно своята рекреационно-туристическа функция още от началото на ХХ век, но в неговата втора половина тя придобива особено масов характер и оказва силно влияние върху града и пространственото му развитие. Дори във върховия период на индустриално развитие, когато се появяват обширните индустриални зони в посока Девня, туристическата функция дава своя равностоен принос в градското развитие с не по-малко обширните курортни и вилни зони.
Противно на много прогнози от епохата на интензивното индустриално развитие градът и неговата агломерация не се насочи достатъчно категорично в посока запад към Девня, а получи по-сериозно пространствено разстилане на североизток успоредно на морския бряг. Почти непрекъснато линеарно развитие се наблюдава не само чак до края на Златни пясъци, а и в територията на община Балчик. Макар и по-малко интензивно през последните години ясно личи тенденция да се усвояват територии и на юг от Варна.
Ако към посочените тенденции в развитието на гр. Варна се добавят инфраструктурните проблеми, (водата,канализацията, електроснабдяването) комуникационно-транспортните (бързо нарастващия брой на индивидуалните транспортни средства и проблемите на паркирането и гарирането особено в градския център), екологическите проблеми, проблемите със събирането и третирането на твърдите битови отпадъци, се очертава картина на криза в устройственото планиране, прогнозиране и управление на Варна и остра необходимост от разработване на нов Общ устройствен план (ОУП).
При изпълнението на тази важна задача следва да бъде отчитано и проявлението на редица качествено нови фактори, възникнали в края на ХХ и началото на ХХІ век. Те могат да бъдат структурирани в три групи;Научно-технически фактори:
Развитие на ИКТ /Информационно-комуникационни технологии/ Внедряването на нов тип дейности, нов тип работни места ; телеработа, телемедицина, телеобразование, телеуправление, телепомощ, електронно банкиране, електронна търговия, и др.
Отражение на новия тип работни места върху устройственото планиране;
Глобализиране на знанията, труда и конкуренцията; Глобализацията на икономиката като процес позволява "Уплътняване " на пространството чрез технологично свързани производства, "Изтеглени" в посока на "Гладните" пазари -Източна Европа,Азия ,Африка. Този процес се отнася до силно интегративните сфери, като машиностроене, електроника, комуникации, и др. Разположението на Варна дава възможност на града да бъде съществена част от трансевропейския коридор № 8, в който се включва трансбалканската регионална артерия от албанското пристанище Дурас и до българските пристанища Варна и Бургас за транзитни товари от Италия и Западното Средиземноморие към републиките на ОНД, Кавказкия регион и държавите на Средния Изток.Географски и геополитически фактори":
Разположението на Варна на Балканския полуостров и Черно море, на пътя между Европа и Азия;
Със своето географско и геостратегическо местоположение, близостта до перспективни пазарни райони, с образованието и високото квалификационно равнище на своите човешки ресурси, недоизградените, но определено конкурентно способни инфраструктури, Варна може да играе съществена роля в международното разделение на труда.Група фактори, свързани с „Разпределение и преразпределение на световните пазари, капитали и инвестиции":
нарастване на националните и чуждестранните инвестиции и на седалищата на национални и международни фирми във Варна;
развитие на сектора на националните и международните финансови услуги;
изграждане на модерни обслужващи центрове с разнообразни офиси;
развитие на "Комуникативността" на града във всичките и форми;
концентриране на управленски функции на градско, общинско, областно и регионално нива;
развитие на иновативна промишленост и на нови технологии;
При разработване на Предварителен проект (ПП) на ОУП на Варна са използвани редица нормативни, стратегически, планови и оперативни документи имащи отношение към развитието и устройството на разглежданата територия.Прогнозата за социално-икономическо и пространствено развитие на град Варна и Варненска община е съставена въз основа на ПЗ (плановото задание) и част І на ПП (предварителния проект) на ОУП -диагноза в следната последователност:
- цели на социално-икономическото и пространствено развитие,
- кратък анализ на пространственото развитие и устройствено планиране на града,
- природни условия и фактори,
- основни параметри на социално-икономическо развитие,
- функционално предназначение и режими за устройство на територията,
- устройство на урбанизираната територия по функционални системи (обитаване, производство, зелена система, комуникационно-транспортна система, инженерно-техническа инфраструктура, културно-историческо наследство и устройство на подземните пространства),
- устройство на земеделските, горските и др. територии,
- баланс на територията на града и общината и основни технико-икономически показатели;