Поради политиката на мащабно, всеобхватно, дръзко разрастване, Дубай е не само най-уязвим откъм непредвидени обстоятелства от глобален характер – той и на практика е най-тежко и най-дълбоко засегнат от лавината, наречена Световен крах, която вкара в рецесия всяка една икономика и особено силните. Заемите, които Дубай взе, за да може да се превърне само за десетилетие в това, което Сингапур и Хонг Конг са станали за в пъти по толкова, са като камък на шията, чиято тежест се удесетвори само за година. Спирането и замразяването на строителни проекти за неопределено време реално приходи не носи... Внезапното заминаване на стотици хиляди чужденци, които само за броени месеци си загубиха работата и се изселиха заедно със своите средства, до момента харчени предимно в Дубай, също не направи добра услуга на емирата. Градските легенди говорят за стотици автомобили, които осъмват всеки ден зарязани на дубайското летище от тези, които не са имали време нито да ги продадат, нито дори - доизплатят. Сгромолясаните наеми благоприятстват широко вътрешно разселване на населението, а детските ясли, които допреди година само са имали безкрайни списъци от чакащи за записване, сега се молят и благодарят за всяко едно поверено им дете... имайки предвид, че за пръв път от много време насам са реално в условия на конкуренция. Това, което е нужно сега да се направи, е да се изчака. Дубай наистина е новина номер едно за последните дни, но той изобщо не е извън общата "матрица" на подобните икономики и техните сходни или уникални планове за "спасяване". Исканият мораториум върху изплащане на част от външния му дълг наистина е скандална и шокираща мярка, но в момент на световно икономическо сътресение никой не може да очаква от някого предвидимост и етика. Дубай се отличава с дръзко, може би - прекалено самоуверено, дори опасно рисковано... но смело и гордо афиширано управление. Докато "големият брат" Абу Даби, отстроящ само на около 150 км по 12-лентовата магистрала, удобно консумира плодовете на легендарните си петролни залежи, Дубай, за да съществува, трябва да произвежда. От пустинята и при характерния за региона вечно неприятен климат няма какво чак толкова да се "произведе", освен забавления на закрито (като всеизвестните закрити писти на Ski Dubai), надбягвания с коне и камили и лов със соколи - любими и закриляни инициативи на местния Шейх. Затова емиратът е избрал да се наложи с коренно различни неща на световните пазари - а именно, с "производство" на имидж, амбиции, обещания, на претенции и предизвикателност. Нека изчакаме. Имаме икономически прецедент - ще си плюем три пъти в пазвата, ще преспим три дена с новата мисъл... пък ще видим накъде ще тръгнат нещата. А дотогава можем да си редим наум мантрата, която подава лично Негово височество Шейх Мохаммед Бин Рашид Ал Мактум, управляващ Дубай и заместник-президент на Седемте емирата, казвайки: "Не виня никого. Някои вестници се опитват да го изкарат така, но само забравят проблемите [в собствените си държави]... Човек обаче хвърля камъни по едно дърво, само когато то има плод."