• Търсене на имоти

Евксиноград

Дворецът „Евксиноград“ се намира на малък провлак от северната страна на Приморския парк на Варна[.

Строен е за лятна резиденция на княз Александър I Батенберг през 1881 – 1885 г. Първоначално резиденцията е била наречена Сандрово (по умалителното име на италиански език на княза – Sandro) но през 1893 г. княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска я преименува на Евксиноград (Гостоприемния град) – от гръцкото име на Черно море, Εύξεινος Πόντος (Euxénos póntos). Евксиноград е един от кварталите на район Приморски, Община Варна според Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове.

Дворцов парк

Една от най-красивите страни на Евксиноград е неговият парк. Той заема над 550 дка от общо 800 на резиденцията. Първоначално цялата територия от местността Траката до нос Чаталташ са оградени с триметрова каменна стена с обща дължина 3 км. Строителството на парка започва през 1888 г. по проект на френския дендролог Ноймайер от Горската академия в Тарант – Германия, като първият етап обхваща времето 1890 – 1914 г. Последователно върху парка работят французинът Жан Ман Мориезе и чехите Антон Краус и Йозеф Крежан. Дейно участва и българинът Димитър Георгиев. Началното планиране е дело на френските паркостроители Едуард Андре и Анри Мартине. След това по него работят и други френски архитекти и озеленители.

Първият декоративен материал за парка е доставен от Марсилия през 1880 – 1912 г. – над 50 000 дръвчета и растения от над 310 вида внесени от Цариград, Унгария, Франция и Италия. Тогава стават и първите насаждания. По най-оголените и каменисти места на склона след изчистването на камъните е нанесена плодородна почва, взета предимно от поречието на река Камчия, склоновете са терасирани. През този етап са били засадени вековните видове иглолистни, хвойнови и широколистни дървета и храсти. Особено интензивни са засажданията през 1900 – 1910 г.

По онова време е създаден и декоративният разсадник за производство на посадъчен материал. Най-напред в парка са били засадени ели, кедри, кипариси и либоцедруси (около оранжериите на двореца и в парка). След тях пищни рози, рододендрони и азалии се спускат към морския бряг. Проектът на Мартине за обширен крайбрежен парк включва рядка колекция от дървета – от червен дъб до атлантически кедър, които се срещат единствено тук на Балканския полуостров.

От внесените видове успешно са се приспособили в парка Sterculia platanifolia, Paulovnia tomentosa, Criptomeria japonica, Liriodendrin tulipifera, Quercus ilex, Diospiris lotus, Lagerstroemia indica, Hibiscus siriacus, Zyzyphus vulgaris, Cercis siliguastrum, Brous-sonetia papurifera, Ficus carica, Maclura aurantiaca, Cedrus atlantica, Cedrus deodara, Cedrus libani, Seguoia gigantea, Cupressus pyramidalis и много други. Между 1914 – 1930 е засадена секвоята, внесена от Северна Америка. 

От 1921 г. паркът се води като поделение на Царските ботанически градини. Управител тогава е Георги Шиваров. През 1921 г. парк „Евксиноград“ е обявен за ботаническа градина, а през 1992 г. е деклариран като паметник на градинското парково изкуство. През 1935 г. паркът е разширен от немския специалист Зибенхюнер. Източно от оранжериите той изгражда „английска градина“, представляваща парков кът с подчертана пейзажна планировка и богато разнообразие от дървесни и храстови видове.

Естествено продължение на двореца към морето е градината с езерото, известно под наименованието „Водни огледала“, поради интересното оптическо въздействие на плаващите водни лилии. Статуя на Нептун с ангелчета завършва цялостната картина.

В северната част на парка се намират останки от ранно византийска крепост от V-VI в. ограждаща малък нос известен с името „Чатал таш“. В най-източния край, на самия бряг сред скалите е каменния царски трон. Фотографиите са запазили романтичното уединение на княз Фердинанд с морето.

Първият „управител на евксиноградските лозя и винарница“, според документите е бил Янко Забунов (1895 – 1897). Заради политическите му убеждения е освободен от служба в двореца и е заменен с Христо Георгиев – авторът на първия учебник по винарство в България „Пълно ръководство по винарството“. Забележителна дейност като управител развива белогвардеецът Леонид Лукианов, като по негово време лозовите масиви достигат 370 декара. В днешно време се отглеждат основно 4 сорта грозде – врачански и червен мискет, френския шардоне и немските траминер и ризлинг.

В периода 1950 – 1953 г. площта на парка се увеличава със 150 дка за сметка на бивши лозя, овощни и зеленчукови градини. Оформянето на новите територии става по проект на арх. Борис Шангов, а от 1962 година започва значителна реконструкция на съществуващата растителност и по-специално на масивите наложено от факта, че поддържането на парка е било изоставено за един по-дълъг период от време.

Паркът е специфична екосистема с много богата колекция от растителни видове с голяма научна и ботаническа стойност.

© 2008 - 2022