• Търсене на имоти

„Владислав Варненчик“ (наричан още „Владиславово“) е квартал на Варна, в неговата най-западна част с надморска височина от 190 метра. Той е най-големият квартал в Североизточна България.

Населението на Владиславово е около 50 000 души – 14% или една седма от жителите на гр. Варна. Изграден е в близост до Летище Варна. Граничи с гр. Аксаково. Разполага с ДКЦ, хипермаркети „Кауфланд“ и др., супермаркети, пощенски клон, училища, детски градини. Свързва се с центъра с тролейбусни линии 82 и 88 и множество автобусни (14, 20, 22, 41, 118, 118А, 148 и 209).


Транспортни връзки
Автобусен транспорт: Основни автобусни линии № 14 – сп. „Почивка“ – Владиславово № 20 – ж. п. гара – Владиславово № 22 – ж. п. гара – Владиславово № 41 – ж. п. гара – Владиславово № 118 – сп. „Почивка“ – Владиславово № 118 а – сп. „Почивка“ – Владиславово – гробищен парк – с. Тополи № 148 – сп. Почивка“ – Владиславово № 209 – сп. „Почивка“ – Владиславово (през лятото – Владиславово – сп. „Почивка“ – „Златни пясъци“ Допълнителни автобусни линии № 122 – Владиславово – център – КРЗ „Одесос“ (в определени часове за работническия трафик) № 121 – гр. Аксаково – Владиславово – сп. „Почивка“
Тролейбусен транспорт: № 82 – ж. п. гара – Владиславово № 88 – Аспарухово – Владиславово

Забележителности
Парк-музей „Владислав Варненчик“. Мавзолеят е посветен на битката при Варна на 10 ноември 1444 г., изграден в центъра на някогашното бойно поле.
Параклис „Свети Мина“
Параклис „Св. св. Константин и Елена“ в местността Ментеше

История
Преди да стане част от Варна, кварталът е бил село. Възникването му датира от османско време. Тогава се е наричало Паша, а по-късно – Пашаегид. След Освобождението името на селото се изписва като Паша-Кьой и тук се заселват бежанци от Беломорска Тракия. Названието произлиза от думата турската дума „паша“, която означава висш военен началник или управител на област. Първият кмет на селото е Андон Ковачев. През по-късните години близостта до града привлича и хора от северните райони на областта към селото.

През 1910 година за населеното място е предложено ново име – Владислав. Мотивът е, че селото се намира на мястото на битката при Варна и заслужава да е кръстено на полския крал Владислав Варненчик, загинал в сражението през 1444 година. В крайна сметка, селото получава името Владиславово след утвърждаване през 1931 година. Слято е с Варна през април 1975 година.През 1975 и 1976 г. са построени първите панелни блокове. Според тогавашната градоустройствена стратегия, Варна е трябвало да се развива на запад, поради съсредоточаването на промишлеността основно в Девня. До началото на 80-те години на ХХ век са завършени повечето блокове с номера от 1 до 36. До средата на 80-те са построени основно сградите, чиито номера започват с 300 и 400. Кайсиева градина (блокове, започващи с 200) е построена на част от мястото на изоставена поради старост кайсиева градина, откъдето идва и името на микрорайона. Всички блокове там са построени от 1984 до 1988 г.

С малки изключения, район „Владислав Варненчик“ е придобил сегашния си вид до 1990 г. След това са построени само няколко, къщи, училището в Кайсиева градина и няколко пазарчета. Изградени от едноетажни магазини и заведения с леки конструкции. През 1986 г. „Владислав Варненчик“ е обособен в отделен район.

© 2008 - 2022