След Освобождението
Първото име, с което е известно селището, е Сес Севмес, което означава „тихо място“. Селището на днешния квартал се оформя през 1903 г., като първите заселници строят своите жилища по старото шосе Варна – Бургас, между местностите Джанавара и Карантината. Населението рязко се увеличава с построяването на първите фабрики близо до селището. В района на днешния квартал Аспарухово през 1909 г. индустриалецът Асен Николов открива парна бояджийска фабрика, която съществува до края на Първата световна война. След войната Николов създава фабрика за предачество и тъкачество „Текстил“, която през 1947 г. е национализирана и преименувана на ДИП „Първи май“.Към началото на 1920-те години жителите наброяват 500 – 600 души. Вода се осигурява от три чешми и няколко кладенеца, а две частни къщи служат като училища. Църквата „Свети Цар Борис“, която обслужва квартала, е построена през 1923 г. През същата година в селото е регистрирано епидемично огнище на брусница.През 1924 в селището функционира Спортен клуб „Спортни другари“ (Сес-Севмес).
През 1927 г. е създадено читалищно дружество „Просвета“, което развива голяма културно-просветна дейност, свързана с историята на квартала, а същата година е построено и училището „Христо Ботев“. Към 1928 г. населението е вече 2873 души. През 1934 г. кварталът за кратко е прекръстен на Тихина, но тъй като новото име не се харесва на жителите, е направено предложение от читалищните дейци името Тихина да се замени с Аспарухово. То се мотивира с това, че при създаването на българската държава в 681 година Хан Аспарух с войските си стига до Варна. Така на 17 декември 1934 г. по предложение на Отец Харалампи Златаров кварталът официално е наречен Аспарухово.Паркът на квартала е официално открит на 4 август 1935 г. по идея на командира на Осми пехотен полк и народен лечител Петър Димков.
Инфраструктура и забележителности
В квартала има болница, поликлиника, пожарна, РПУ, църква, а също така и 5 училища:
СУ „Любен Каравелов“;
ОУ „Христо Ботев“;
НУ „Васил Левски“;
Варненска морска гимназия „Св. Николай Чудотворец“;
Училище за незрящи – едно от двете училища за незрящи в България;
Квартал Аспарухово е с обособен център, където работят читалище, поща, поликлиника, аптеки, магазини, ресторанти и кафенета. Предлагат се всякакъв тип битови услуги. В Аспарухово е и вторият по големина онкологичен диспансер в страната след столичния, както и два от петте научноизследователски института към БАН в града. Това са Институтът по хидро- и аеродинамика[17] и Институтът по океанология.[18] На кея до бившия „Руски пазар“ се закотвя корабът „Академик“, който е най-големият научноизследователски плавателен съд в България. В близост се намират няколко военни поделения, както и военното летище „Чайка“.
В квартала има парк и плаж. Алеите на парка са осветени през нощта. През лятото на 2007 г. в парка е открит спортен комплекс с игрище за футбол, волейбол и баскетбол. Плажът „Карантината“ е сред най-големите в града. Там, пред едноименното рибарско селище, се състои международен фестивал за късометражно кино, насочен към млади и непознати артисти с цел да превърне рибарското селище в зона за култура и по този начин да запази начина на живот на рибарите. Тук е и историко-етнографският комплекс „Прабългарско селище Фанагория“. Комплексът е реконструкция на прабългарско селище и е място, където желаещите могат да яздят коне. Също в парка могат да се видят останки от считания за прабългарски защитен вал, наречен Аспарухов вал. В местността Джанавара са разкрити и се изследват руини от ранносредновековен манастир, а на това място е и гробът на откривателя му Херман Шкорпил.