Отдавна сред гражданите битува митът, че след като прехвърлянето на един недвижим имот преминава през нотариално изповядване от нотариус, то тогава е гарантирано, че сделката е истинска, собствеността е „чиста“, прехвърлянето е неоспоримо. Това, за съжаление, съвсем не е вярно.  На първо място, следва да посочим, че съвсем не искаме да внушим, че нотариусът може да е недобросъвестен и умишлено да извършва незаконни действия, включително порочни сделки с недвижими имоти. Съвсем не! Фигурата на нотариуса е от изключителна важност и в никой случай не следва да бъде пренебрегвана или по какъвто и да било начин подценявана.Причината, поради която е възможно нотариусът да изповяда нотариален акт, който впоследствие да бъде оспорен от някой друг гражданин, който не е участвал в сделката, е много проста – нотариусът работи само и единствено по представени му от страните документи! Т.е. нотариусът вижда само това, което страните му покажат (най-вече продавача, разбира се). Този принцип на работа по документи от нотариуса се корени в общия принцип на т.нар. ДИСПОЗИТИВНО НАЧАЛО на гражданския процес. Нотариалните производства безспорно представляват граждански производства, регламентирани от Граждански процесуален кодекс (ГПК). Есенцията на принципа на диспозитивното начало е, че предметът и обемът на нотариалното производство се определят от страните. Т.е. накратко казано, каквото страните покажат и поискат от нотариуса, това нотариусът ползва, за да им предостави решение (нотариален акт).Поради подробно разяснения по-горе принцип на диспозитивното начало, нотариусът няма задължение, а много често и възможност, да изследва собствеността на един недвижим имот извън предоставените му от страните документи и други доказателства. Той е длъжен да приеме и да се съобрази единствено с фактите, които му се удостоверяват от страните със съответните документи. В задължение на страните по сделката е да му представят всички възможни и отнасящи се до тази сделка документи, за да може той правилно и при цялостно изяснена фактическа обстановка да изповяда крайния си акт – нотариален акт.