Отдалеч сградата на Норвежката национална опера и балет, проектирана от базираното в Осло бюро Snohetta, прилича на огромен айсберг от мрамор и стъкло на кея в Бьорвика, източния район на норвежката столица. Образът извиква в съзнанието други подобни типологични и урбанистични форми - от сградата на операта в Париж с величествено стълбище по проект на Шарл Гарние (1875 г.), днес "Пале Гарние", до знаковите форми и обществени пространства на операта в Сидни на Йорн Ъдзън (1963 - 1973 г.), та до летищния терминал в Йокохама по проект на Foreign Office (2002 г.). По-близо в Европа асоциациите са с "Финландия хол" в Хелзинки по проект на Алваро Алто (1971 г.), и статичното обръщане към пристанището на операта в Копенхаген на Хенинг Ларсен (2005 г.).
Сградата на операта в Осло извлича максимално възможното от преживяванията, които може да предложи подобен обект, и за това могат да свидетелстват жителите на града, които се разхождат по впечатлителния наклонен покрив от бял мрамор. Проектът се вгражда добре в средата на обновяващия се район Бьорвика и в същото време символизира желанията и интереса на градските обитатели към света на операта и балета.
Предвид мащаба и дизайна на обекта не е чудно, че са изтекли десет години в планиране, проектиране, финансиране и изграждане на комплекса за 750 млн. долара с разгъната площ от 38 хил. кв.м. През 2000 г. международна процедура привлича 240 бюра от цял свят - най-големият брой участници в норвежки открит конкурс. Изборът на Snohetta по никакъв начин не е предопределен, въпреки че фирмата е фаворит предвид нейната националност, познаването на терена и позиционирането на централния офис в Осло.
По думите на главния партньор в проектантското бюро Крейг Дайкърс операта е замислена като обект с изявено норвежки национален съвременен характер, който ангажира жителите на града и посетителите на урбанистично и архитектурно ниво. Това е социален проект, коментира Дайкърс, а паметта на сградата включва както пътя, така и целта на посещението. От архитектурна гледна точка гражданските и културни цели са постигнати чрез високоинтелигентно консервативно проектантско решение, прагматично пространствено планиране, минимална по обем палитра от материали и провокативни външни форми.
Директорът на културната институция Бьорн Сименсен е настоявал сградата да бъде сравнима с най-добрите оперни театри в света и да осигурява достатъчно пространство за изпълнения на три сцени. Предпочетен е традиционният П-образен план на главната зала. Освен главните зали намерено е място и за 600 служители от различни служби като техническа поддръжка, зали за репетиции, балетна академия, без да се броят административните помещения. Пространствата зад сцените са организирани около вътрешна улица, наречена оперната улица, която функционира освен и като ефективна пожарозащита и шумоизолация. Широко приложение са намерили различни модерни сценични техники - 16 асансьора, въртяща сцена, странични и задна сцени, са разположени около главната сцена с 1360 места и втората зала с 440 места. Камерната зала е за 190 места. Програмното разделение е допълнително маркирано от сравнително простата ортогонална геометрия на задните обеми и по-конвенционалните им фасадни третирания от алуминиеви панели и остъклени отвори.
Въпреки сгъстеното и уплътнено вътрешно пространство решението на проектантите осигурява достатъчно естествена светлина и най-изненадващо предлага голяма открита градина в самия организационен център на комплекса. Мащабната концепция става причина за проектирането на динамично партерно пространство и на специален покрив. Наклоненият и разчупен изкуствен пейзаж е едновременно отворено обществено пространство на няколко нива. Блокът на главната зала, облицован в артистично подредени алуминиеви панели, мощно доминира над тази хоризонтална равнина. Настилката на покрива е своеобразен компютърен пъзел от 36 хиляди мраморни и гранични елемента. Белият мрамор се комбинира със зеления норвежки гранит и линията на водата по-надолу. Внимателното позициониране на различните каменни детайли е обвързано с чисто практическите нужди на отводняването и натрупването на сняг и лед.
При подхода към сградата откъм града и преминаването по малък мост над тесен канал изгледът на покривната тераса от мрамор и гранит буквално насочва движението на посетителите и визията. Пространството се отваря и разкрива остъкления вход, малко по-нататък е обемът на атриума. Интригуващият мраморен под на фоайето е маркиран от наклонени бетонни колони. Там са разположени кафене, магазин за подаръци, гардероб и кътове за почивка.
Високият осветен обем на фоайето е само фон за основната архитектурна забележителност: огромната триетажна стена, която огражда главната зала. Тя създава впечатлението на кораб с дъбова обшивка, закотвен в пристанище от мрамор и стъкло, и създава контраст с хоризонталната динамика на ярките, по-хладни и "резки" материали на екстериора.
Материята, цветът и топлината на дъбовото дърво проникват и в основния театрален интериор и създават допълнителни акустични ефекти. По-тъмната атмосфера приглушава визуалния шум от техническото осветление, вентилацията и звукоизолацията. Последната отправка към природата и естествените материали е над главите на зрителите под формата на диска на стъкления полилей с диаметър 7 метра.
Освен интериорните пространства Норвежката национална опера има очевидно въздействие върху съзнанието на града и неговите обитатели и техния всекидневен живот. Според Дайкърс целта е била "да се съживи градът на въображението", частица от който да проникне в хората, които се разхождат по покрива на сградата или се наслаждават на атмосферата във фоайето.
Освен обществените и културни преходи проектът се опитва да реализира феноменални трансформации. Вътрешният облик на един театър винаги създава един нереален свят. Според проектантите, като прекрачват прага на операта, зрителите се пренасят в един нов свят и архитектите са съдействали успешно за раждането на тази илюзия.
sgrada.com