Политическата и икономическата ситуация в Турция в момента се запътва към прекъсване на строителния бум и възможна рецесия догодина. Това, от своя страна, оставя много нови жилища незавършени и без собственици. Ситуацията сякаш ни е позната. Гледайки снимките на редиците еднакви замъци се замислихме дали причините за това са само финансови и колко всъщност зависимо е строителството от качеството на финалния продукт, което предлага.

На пръв поглед, комплексът Бурж Ал Бабас представлява буквална интерпретация на израза „Моят дом е моята крепост.“ От архитектурна гледна точка обаче, трябва да бъдем категорични, че жилищен комплекс от еднакви, много разположени един до друг мини замъци не добре по редица причини. Оставяме настрана копирането на готическата архитектура, което дори не е патриотичен кич, защото готиката няма много допирни точки с турската история. Нека вникнем в другите причини, които ни карат да се съмняваме в качествата на тези жилища.

Градоустройство

Не мога да не се върна на образа. Проблемът може би не се корени толкова в бутафорните дворцови фасади, колкото в повтаряемостта им. Архитектурата на миналото се характеризира с еднакви елементи, използвани в различни комбинации и носещи отпечатъка на отделния майстор. Нейното мултиплициране е странно и винаги изглежда изкуствено. Точно това води до липсата на един от най-ценните елементи на дома – неговата индивидуалност, неповтаряемост, усещането за „лично“.

Ситуацията за множество неудобни и малки жилища е добре позната и у нас. Немалко от произведенията на строителния бум останаха незавършени или непродадени. Лошото качество на жилищата от този период доведе частично и до доста завишените цени на имотния пазар.

Какво всъщност е истинският дом?

Обратното на всичко казано по-горе. Той трябва да ни дава достатъчно пространство за нуждите ни, да се отличава, дори и с нещо малко. В него трябва да се чувстваме спокойни, без шум от съседи или преминаващи автомобили и от двете страни на имота ни. Той трябва да ни приканва да оставим частица от себе си в него и да ни „зарежда“, когато сме там. Само такива домове оцеляват в рецесии, финансови кризи и социални катаклизми.