• Търсене на имот

  • Новини

От какво печелят банките

Ако разглеждаме стремежа за лично облагодетелствуване като индивидуална мотивация за развитие, то банката със същото сравнение може да бъде наречена – храм на парите.Своего рода място, където е струпана светая светих, с която оперират определени – избрани хора, задължително с качества отличаващи ги от тълпата.



Много кратко и обобщено би било да се каже че банките печелят от даването на пари назаем, и произтичащата от това лихва.Банкерството като наука е смесица от математика, психология, икономика, политология, социолни науки.И все пак е необходимо специфично абстрактно мислене – да не гледаш на парите като средство за потребление, а като орна земя, която дава плодове пропорционално на положения от теб труд и уменията ти.


В самото си създаване, банките не са били изцяло кредитни институции.Съхраняване на различни ценности, обмен на монети на различни страни (валута чужда в местна и обратно), ломбардни кредити, и други подобни дейности са били основни.Нямало е и условия разбира се – нито закони, нито развита икономика с нормална възвращаемост, нито методи за прокарване на нови идеи.Нямало е и толкова много пари в обръщение, както и развити връзки между държавите.Самото развитие на банките, върви успоредно с историята на прогреса.В последствие – забраненото за християнството лихварство, вършено предимно от евреи.Последните придобиват опит във въпросната дейност и я развиват.Може би един от върховите моменти в икономическата история на света е изгонването на евреите от Испания и последиците от което – без някой който да управлява капиталите правилно и да ги инвестира и разпределя – Испания рухва под тежестта на собствения си златен поток.А там където се появяват – в Англия, Холандия и Италия, икономиката изживява възход.Също в тези страни – за пръв път отпадат законите, въведени в някои консервативни католически страни, за забрана на олихвяването.Такива и до ден днешен има в някои мюсюлмански страни.Тамошните банки взимат процент от печалбата и други подобни еквилибристики.



В съвременната икономическа терминология, банката най-често се определя като:

организация създадена с цел привличането на свободни средства, и раздаването им от свое име с определени условия за платежност, възвращаемост и срок.Разбира се – съществуват о други финансови институции с подобна дейност, като преди всичко банките се отличават по следното;

-за банките е характерен т.нар двоен обмен на дългови задължения.Те разменят своите собствени дългови задължения (влогове, полици, различните видове ипотеки, собствени ценни книжа), а мобилизирания на тази основа капитал се разменя за различни приходоносни дългови задължения на други финансови и нефинансови институции.

-банките се отличават от останалите финансови дружества, с безусловна гаранция (в известни степени) с фиксирани суми на дълга, пред всички юридически и физически лица, на както собствените си задължения, така и на вложенията на доверителите си, чрез гаранционни фондове и застраховки.Това в повечето случаи отличава банките от различните финансови институции емитиращи акции за своя сметка.

-за банките важи специален статут, определен със закон, в който се поставят ясни граници и специфични права и задължения, с високи изисквания за методите на работа и поеманите гаранции и резерви.





В основата на банковото дело са залегнали няколко особено важни принципа;

-фундаменталния принцип за работа в пределите на собствения и привлечен от банката капитал, който в последно време търпи доста промени.Залегнал предимно на законова основа, този принцип е в основата на динамичното банково развитие, кредитното прогнозиране, и резките приливи на банковия капитал от една сфера с намаляваща рентабилност към друга – с по висока степен на възвращаемост.Именно този принцип налага острата борба за привличане на вложения между банките, стимулира конкуренцията и оформя лицето на банковия пазар.Именно поради този принцип, от особена важност за развитието на банката, е правилното прогнозиране на кредитната политика и произтичащата от нея възвращаемост.

-втория важен принцип е възможността на банката да взима самостоятелни решения за икономическата си политика, т.нар пълна икономическа самостоятелност и да носи съпътстващите от което ответствености и отговорности.

-трети важен принцип на банковото дело, е че отношенията между търговските банки и клиентите се градят на обикновенни пазарни принципи.Изхождайки от това, банката поставя в собствената си политика материални ценности – ликвидност, възвращаемост, риск.Абсолютно е несъвместима ориентацията с обществени и социални ценности и мерила.Практиката показва че съпоставимостта на банковото дело със социални формули води без изключение до фалит.

-четвърти принцип на банковото регулиране, се състои в това че регулирането на банковата дейност се осъществява чрез косвено-икономическо а не чрез административно вмешателство.Държавата определя правилата на играта на банките но не може да им дава директни заповеди.

В Р.България , предвид особеното законодателство наложено от паричния съвет (валутен борд) тези принципи са със съответните изменения.


В съвременното банково дело, търговските банки имат няколко основни функции.


-функция на кредитното посредничество.Особено важна функция защото осъществява преразпределението на паричните потоци, временно освободени от процеса на оборот на различните предприятия, и паричните средства на физически лица.Преразпределението на паричния ресурс се осъществява по стопански начин, от кредитор към заемополучател, с посредник банката, като условията за получаване, разплащане и възвращаемост се определят от посредника.В резултат на което се получава пазарно преразпределение на финансовите потоци, осигуряващо нормална циркулация на държавната икономика.Тази функция е основна за банките, и е законово регламентирана като тяхна дейност.


-друга важна функция на банките е насърчаването на спестяванията в стопанството.

Възможността за получаване на доходи от собствените спестявания, както насърчава производителността, така и поставя т.нар параван на възвращаемостта.Той се състои в предлаганите минимални лихви, които обуславят съответната възврашаемост, или най-общо казано – минималната цена на капитала.С ниска цена на капитала – стимула от оборот на средстава и по-високата изискуема тяхна възвращаемост ще е в нарастваща тенденция и обратното.Малко или много тези лихви се определят на международно ниво, от предимно по-силните държавни банки, които нямат комерсиални а преследват политически цели, но не бива да се подценятава и ролята на търговските банки тъй като те са основния двигател на икономическите процеси.В тази функция има обратна зависимост, поради формираната глобализация на световния банков пазар.Но в страните които нямат обща икономическа политика обвързана със задължения по договор, тази функция е определяща за скоростта на оборота на текущите средства.

Също така възможността за доходност от вложените спестявания, е важна и от маркетингова гледна точка, тъй като е определяща за привличането на капитал в банката, и същевременно е формираща основа за кредитната и политика.Задачата на банките в този случай е доста трудна – да следва политика която да и гарантира размера на вложените в нея средства, и същевременно да определи подходяща цена за изтичащите под формата на кредити и други вложения капитали, за да има достатъчно възвращаемост не само за обезпечението на дължимия лихвен процент, а и за собствена печалба.Така нареченото търсене на пасиви.


-важна пазарна функция на банките е посредничеството в заплащанията между отделни финансови субекти.В общество с недостатъчна финансова активност, липсата на гаранции при разплащанията и потенциалните рискове произлизащи от това, са една от основните спънки за развитието на икономиката.Именно тук, поради произтичащата от законовите регламенти сигурност, се намесват банките, с различни инструменти за гарантиране на финансовата обезпеченост на отделните платци.За разлика от тоталитарната система, при която единствен обезпечител на различните плащания се явява държавата, частната банкова система е принудена да поеме на свой собствен риск, възможността от некоректност на плащанията.Именно този риск, и произтичащата конкуренция, създават възможността за както индивидуални критерии за обезпечаването на различните видове плащания, така и добра връзка между различните банки в системата и другите финансови институции, повишаване на отчетността и степента на прозрачност на операциите.


Във всички страни с пазарна икономика, банките заемат основно място в процеса на кръговрат на финансовите активи.Но настъпилите в последно време изменения на финансовите пазари, предполагат и към изменения в банковата политика.Например бурното развитие на пазара на акции и ценни книжа, предполага към все засилване на посредничеството в търговията с тях от страна на банките, както и самостоятелното им участие на тези пазари, както на първичен така и на вторичен етап.Възможностите за опериране с портфейл от финансови активи на клиентит, търпят непрекъснато развитие, като не малка роля играят банките в качеството си на консултанти по извършваните операции.От една страна тази дейност се извършва и от други финасови институции – борсови посредници, финансови къщи, инвестиционни фондове.Но комбинацията от услуги в които влиза и обезпечение на активите, различни видове транзакционни разплащания, както и възможността за лесното трансфериране на едни активи в други (ценни книжа в злато например,обмяна на различни видове валути), прави банките предпочитан посредник при тези операции.Успоредно с тази активност, банките извършват операции в своя (на акционерите) полза.Оборота на голямо количество средства, намалява риска и увеличава възможностите за печалба.



Друга сериозно перо на банковата печалба са валутните операции.От особено голямо значение, е изградената клонова национална и международна мрежа на банката, нейните връзки с различни партньори в страната и чужбина, и не на последно място – имиджа и приоритета на дейността.Класически пример за финансово средище е Лондон – 24 % от БВП на Англия се получава от банковите услуги и финансовата система като цяло.Лондон също така, е център на клиринговата и акцептна дейност, с дългогодишни традиции.

Има няколко силни предпоставки за обособяването на тази дейност точно там.Членството на страната в Европейския съюз, наличието на собствена валутна единица, традиционно силните и позиции в обмена на финансови активи между Европа и САЩ, добре изградените от колониално време банкови връзки в цял свят.Еквивалент на Лондон за Азия се явява Токио

Валутните операции не включват само операциите по обмяна и покупко-продажба на пари от

различни държави.

Към тях се числят и инкасото, банковите преводи, акредитиви, издаването и обслужването на банкови карти, гарантирането и осребряването на чекове.Също така в категорията попадат

коверсационните операции – валутен арбитраж, форуард, спот.


Съшо така като валутни операции се считат и ;

-действия свързани с промяната на права върху различни валутни ценности и техни еквиваленти като платежни документи в чуждестранна валута.

-внос и износ на различни валути

-осъществяване на международни валутни плащания

Като валутни ценности и чуждестранна валута се определят;

-парични знаци в банкноти, монети, също и иззети и изземани от обръщение но понадлежащи на замяна с паричен еквивалент.

-средства на отчет в парични или разчетни единици

-ценни книжа в чуждестранна валута – платежни документи (чекове, менителници, акредитиви) , фондови ценности (акции, облигации), и други дългови задължения със задължителна стойност в чужда валута.

-ценни метали (злато, сребро, платина), с изключение на предмети с ювелирна стойност и други за битова употреба.

-скъпоценни камъни


Също източник за приходи на банките са т.нар нетърговски операции.В тях се включват операции по обслужването на клиенти, несвързани пряко с оперирането на собствен капитал на банките.Различните видове такси за услуги, местни и чуждестранни преводи, разплащания по банков път и с банкови карти, комисионни, оценителска и одиторска дейност, инкасо.Многообразието и функционалността на тези услуги са важен фактор в предлагането на продукти, и от там за набирането на депозити в банковия сектор.Банките отделят голямо внимание на тези дейности, като фактор за удобството на клиентите си.


Лизинговата дейност е относително ново перо в банковата сфера.По своята същност, лизинга се явява разширение на кредитната дейност, но с няколко съществени изменения.Докато кредита като класически финансов инструмент, оперира само с пари и техни еквиваленти, лизинга е насочен към потреблението на стоки и услуги с една важна подробност – обект на задължението се явява стоката или услугата, която става собственост на заемополучателя, и той може да оперира със съответния актив веднага, като го изплаща на по-гъвкави вноски, възползвайки се от приходите които получава от инвестицията.В много случаи, обекта на лизинга се явява като гаранция за възвращаемостта на отпуснатия заем, като по този начин не се изискват странични обезпечения като ипотеки, блокирани депозити и др.Въпреки че много банки предлагат лизинг, тенденцията за този бизнес е за изнасянето му в самостоятелни лизингови дружества, собственост на банките, предвид специфичната му дейност и изисквания различни от тези на банковата система.Не по-малко важно е и различната данъчна ставка, законови ограничения и др.


Отпускането на кредити е най-важното и с най-голяма традиция перо на банките.Кредитната политика на различните финансови институции е основополагаща за политиката и от там – за финансовия имидж на банката.Особено в страни в които банките са задължени да бъдат публични дружества и техните ценни книжа да имат котируемост, прозрачността и добрата възвращаемост на управляваните активи може да бъде прогнозирана единствено чрез добро кредитно планиране.Освен в класическото отпускане на кредити на физически и юридически лица, банките печелят и от разместването на кредитите по различните хоризонтални и вертикални нива на банковата система.


Операциите по международни разплащания, свързани с импорт и експорт на товари и услуги

са също важен фактор за печалбата на банките.В съвременния глобален свят с международна търговска мрежа дефакто – без ограничения, важни услуги са – документен акредитив, документално инкасо, международни банкови преводи.Тези услуги могат да бъдат отнесени както към валутните операции, така и към банковите гаранции.


Важна макар и не определяща услуга е съхранението на ценности.Повечето банки, имат собствени трезори и предоставят банкови касетки на ползватели срещу заплащане.Има си специализирани такива а в много случаи няколко банки изграждат общ, специализиран трезор.


В заключение, според Закона за банките , в България банките могат да извършват следните дейностти;


-покупка на менителници и записи на заповеди

-сделки с чуждестранни средства за плащане и благородни метали

-приемане на ценности на депозит

-сделки с ценни книжа

-гаранционни сделки

-операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица

-покупка на вземания произтичащи от продажба на стоки и услуги и поемане на риска от тези плащания

-финансов лизинг

-издаване и администриране на платежни инструменти

-сделки с финансови фючърси и опции и инструменти свързани с валутни курсове и лихвени проценти

-предоставяне на банкови касетки

-придобиване и управление на дялови участия

-консултации на дружества относно капиталовата им структура, промишлена стратегия и други

-консултация относно портфейлни инвестиции


Всяка от тези видове услуги, се дели на съответните категории, в зависимост от насочеността и финансовата политика провеждана от банката.Има както специализирани, така и извършващи всички тези услуги, които най-общо казано са валидни за цял свят.



























назад към всички новини
© 2008 - 2018 Всички права запазени — Created: izberisi.com