• Търсене на имот

  • Новини

Образът на концертната зала "Зенит" на фона на градския хоризонт в Страсбург

Образът на концертната зала "Зенит" на фона на градския хоризонт в Страсбург създава незабавни асоциации с традиционните за френските градове силуети и шпилове на готически катедрали. Днешното обръщане на страната към съвременността и масовата култура реално генерира неочаквани наслагвания с архитектурните факти от миналото. Изявеният разрив между очакваната форма на концертна зала и средновековната църковна архитектура често не е нарочно търсен, но като че ли специално подчертава желанието на френската публика както да отдаде дължимото на своето историческо наследство, така и да остане на критическа дистанция от него. Френският архитект Бернар Чуми по подходящ начин подчерта дихотомията между двете епохални култури с концертната зала в Роан с известната катедрала от XIII век, рисувана от импресиониста Клод Моне. Чуми усъвършенства своята концепция с проекта за залата "Зенит" в Лимож, докато Максимилиано и Дориана Фуксас фокусират своето внимание и задълбочават контраста между двете времеви култури с проекта за зала "Зенит", но вече в Страсбург. Колоритният обект е дръзко корелативен към местната готическа катедрала от XIII век, известна със своята деликатна вертикална структура, вдъхновила много творци.
Със специфичното си предназначение за музикални поп концерти, спортни събития и различни спектакли архитектурата на залата е фокусирана върху развлеченията на едно общество, ориентирано към зрелищата и спектаклите, отдалечена във времето реплика на религиозно концентрирания средновековен социум. Една прилика с готическите катедрали, изтъквана от архитектурните критици, е своеобразната съвременна конструктивна авантюра на бетонната структура с мембранно покритие, макар че никой не се наема да предскаже колко дълговечна ще бъде тя.
Първата концертна зала по проекта "Зенит" във Франция, финансиран от Министерството на културата и регионалните власти, датира от 1984 г. в парижкия Парк де ла Вилет по проект на Chaix & Morel. В момента броят на залите "Зенит" вече достига числото 16 и по проект на Фуксас вече има още една в строеж - в градчето Амиен, също известно със своята забележителна катедрала.
Проектът в Страсбург създава места за 10 хил. посетители върху терен от 256 декара в средата на изложбено градче. Основната концепция на Фуксас е свързана с динамизма на формата, основан на наслоени и завъртени под ъгъл елипсовидни стоманени обръчи в комбинация с монолитна бетонна конструкция, обвита във вибрираща оранжева мембрана от фибростъкло и силикон. Архитектите са видели стоманените елементи като серия от "разместени" и припокриващи се обръчи, които създават разчупена форма отвън и дръзки пространства вътре. През нощта полупрозрачната оранжева обвивка свети като известните тиквени фенери за празника Вси светии. Напрежението между леката мембрана и тежката стоманобетонна конструкция е всъщност търсен контраст, коментира Фуксас, а идеята за стъклен навес над стоманената арматура продължава точно тази концепция.
От северната страна на сградата припокриващите се елипси оформят зоната на фоайето, където стоманени скосени колони, разположени около главната зала, и спомагателни скоби крепят тръбните елипсовидни обръчи. От южната страна на конструкцията, където пространството се стеснява, само скобите придържат обръчите към бетонното ядро.
Пожароустойчивата мембрана от фибростъкло със силиконово покритие от двете страни е съставена от 40 елемента. Покривната конструкция съдържа 22 стоманени ферми, които тръгват от центъра към бетонните стени на залата и към които са закрепени въздушните пасажи. Част от конструкцията е четвъртита греда, която преминава през организационния център от едната до другата стена.
Голямата зала е стандартна като проект с изключение на оранжевите столове, но може да увеличава размера си благодарение на подвижната сцена и възможността за отстъп на седалките. Облицованите с дървени панели стени осигуряват необходимата акустична изолация.
Елипсовидните обръчи с различен ъгъл на ротация формират особен скулптурен пейзаж. Според проектантите концепцията търси своите формални корени във вътрешните особености на конструкцията и във функционалната специфика на заданието. Може би изглежда странно, че сграда, ориентирана към задоволяване на масовия вкус, всъщност има толкова сериозни "идеологически и естетически фундаменти". Редица съвременни критици са протестирали срещу десакрализацията на културата в резултат на бързо развиващия се капитализъм в годините след края на Втората световна война. В случая обаче е факт, че експериментите с материали и конструкция при проекта "Зенит" в Страсбург са на етап, който е доста над нивото на масовата култура.
Сред редицата програмни въпроси, чийто отговор проектът предполага, има и такива от практически характер, като например колко дълго ще изтраят мембранната структура или поликарбонатните панели. Може би залата "Зенит" в Страсбург няма да остане толкова дълготрайно наследство като градската готическа катедрала, но при всички положения проектът е една стъпка в посока към изграждане на модерни знакови обекти поне от мащаба на средновековните храмове.
sgrada.com

назад към всички новини
© 2008 - 2018 Всички права запазени — Created: izberisi.com