• Търсене на имот

  • Новини

Историческите небостъргачи покрай "Грант парк"

Подобно на внушителните бетонни кули, които ограждат "Сентрал парк" в Ню Йорк, историческите небостъргачи покрай "Грант парк" в Чикаго почти са получили статут на топографска даденост - създадени от човешка ръка "скали" от бетон и тухли. Днес, след като вече е завършена сградата на Института за еврейски изследвания "Спертус" по проект на чикагските архитекти Рон Крюк и Марк Секстън, тази могъща улична стена с дължина над два километра вече е стъпила в XXI век. Десететажната сграда прилича на блестящо на слънцето парче кварц, вградено по елегантен начин в голяма каменна стена, а многогранната стъклена фасада всяка сутрин се къпе в светлините на изгряващото слънце.
Освен че е още един знаков обект, сградата носи няколко ценни урока. На първо място прави впечатление фактът, че става дума за проект с културно предназначение с ограничен бюджет - едва 39 млн. долара, доста скромен на фона на някои от последните съвременни музейни сгради за над 100 млн. долара. Второ - това е един впечатляващ опит за "еврейска" архитектура, която създава иконографски и исторически образи с играта на светлината. И последно - подобно на така аплодираната сграда на Стивън Хол в Канзас сити обектът представлява успешно упражнение по съчетание на старо и ново, което го допълва, вместо да се опитва да го засенчи.
И за проектантите, и за инвеститорите проектът е голям успех. "Спертус" е водеща еврейска институция с три секции - "Спертус колидж", библиотеката "Ашер" и музеят "Спертус", които до момента се са помещавали в стара сграда от 50-те години на миналия век със 700 служители, организирани в конвенционални етажи и канцеларии. За новия си дом в близост със старото здание върху терен на север от него "Спертус" се спират на Крюк и Секстън пред още трима известни финалисти - Джеймс Полшек, тандема Тод Уилямс и Били Цин и Рафаел Пели. Освен че предложението на победителите най-много ни допадна, те слушаха най-внимателно нашите изисквания, коментира Хауърд Сълкин, директор на института.
Въпреки това доста усилия отнема създаването на форма, която да реализира търсения от клиента деликатен баланс между обвивка и идентичност - визия, която е достатъчно дръзка, за да отговори на характера на обявеното за градска забележителност на Чикаго "Мичиган авеню". Проектът същевременно трябва да реализира комуникация с еврейските ценности, свързани с култура светлината, и в същото време да даде израз на идентичността на института като гражданска институция.
Всички ранни ескизи включват атриум, ориентиран навън, със стъклените стени, които вкарват светлина в дълбокия и тесен парцел. Използването на камък е отхвърлено от инвеститорите, така че околните стари сгради се превръщат в рамка на стъклената сграда. Изоставена е и възможността за покривни елементи, защото по думите на Сълкин "еврейска сграда не може да има покрив".
Ключов момент е създаването на многостенната стъклена повърхност на фасадата, съставена от 556 различни елемента. По думите на Крюк източник на неговото вдъхновение не е известният проект на Кристиан де Порцампарк на кулата LVMH в Ню Йорк отпреди осем години, а легендарните ескизи на Мийс ван дер Рое - за офис сграда в Берлин с вълнообразни стени, и за друг проект в триъгълен план, станали класически пример за играта на светлината върху стъклото.
Резултатът е едно от най-големите културни събития в Чикаго след "Милениум парк" през 2004 г. Кристалните форми са достатъчно провокиращи, за да удържат натиска на каменните структури по "Мичиган авеню", без да са агресивни. Леки модулации оформят деликатната тъкан на фасадата. Особено внимание заслужават стъклените "поли" на сградата, които дават възможност за поглед към конструкцията на нивото на тротоара. Матово стъкло осигурява контрол на топлината и е един от редица специфични детайли, които ще дадат възможност за сертифициране по сребърната стандарт на LEED.
Буквално и символично открита и отворена, сградата отхвърля концепцията за здание тип "крепост", навлязла след атентата на 11 септември. Мерките за сигурност са налице, без обаче да се натрапват очевидно. Нарастващите разходи и ограниченият бюджет карат проектантите да се откажат от идеята за атриум, който да преминава през цялата височина на сградата, и го съкращават до третия етаж. На партера са разположени магазин за подаръци, закусвалня с храна "кашер", семинарни стаи и зрителна зала. Интериорът е лек и светъл - толкова, колкото и екстериорът, и на практика проектът дава това, което се вижда отвън - за разлика от редица съвременни сгради, при които фасадата често се оказва празна опаковка.

sgrada.com
назад към всички новини
© 2008 - 2018 Всички права запазени — Created: izberisi.com